Играта на ветерот
Лулашката
тивко се мрдаше.
Ветерот
секој лист го нишкаше.
Земјата
тивко дишеше.
Ова ни
најдобриот писател неспособно ќе го
опишеше.
Жуборот на
потокот следеше некаков ритам.
Слеано
танцуваше, во воздухот еден лист.
Е сега и јас
стекнав завист.
Зракот од
соцето тивко те гали
Звуците
стануваат тивки и мали
Следи краток
ѕвон
Тогаш сваќаш-било само сон.
Автор и Уредник: Ања Јовановска
VIII-4